Малък театър “Дядовата ръкавичка” за големи и малки момичета и момчета!!!
Мини сцената е компактна, изработена от дървена основа и плъстена многофункционална ръкавичка. Ръкавичката се закрепва за основата с помощта на вълнени копченца. Прозорчето, вратичката и задната част на ръкавичката са проектирани да се отварят и затварят пак с помощта на копченца, за да е безопасно и интересно за децата  кукловоди при разиграването на приказката. В задната част на ръкавичката има свободно място, което децата могат да използват, за да подредят малка масичка или други предмети в помощ на пиеската. Геройчетата са изработени от вълна, а към гръбчетата им са прикрепени малки пръстчета, пак за по-голямо удобство на малките актьори. Пожелавам на ви щастливо детство с въображение и безгрижни игри!

Цена: 150лв.

Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица.

Там играла на поляна Малка мишчица Гризана, ръкавичката видяла и на топличко се свряла.

Ей го мокър и подплашен тича Зайо от горица. Спира го на пътя прашен дядовата ръкавица.

— Кой на топло там се гуши? — пита Зайо дългоуши…

— Аз съм мъничка Гризана. Кой си ти, та страх ме хвана?

— Аз съм Зайо Средногорски, крия се от думи хорски — каза Зайо боязливо и попита предпазливо:

— В тая топла ръкавица мир дали ще да намери мойта, плахата душица?

— Влез, самичка ми е скучно! — рече Гризла благозвучно.

Подир малко иде Лиса. (То без нея що ли бива?) Насред пътя се курдиса и лукаво се подсмива.

— Кой е в тая ръкавичка? — пита хитрата кумичка.

— Мишка мъничка гризлива тук на топло си почива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски. Ами ваша милост кой еи защо ни безпокои!

— Аз съм златната лисица и желая да се стопля в вашта чудна ръкавица.

— Влез, макар че сме мнозина, но нали ни си роднина!

Тръгна Вълчо от гората по работа към селата. Спира той на пътя прашен — гладен, настървен и страшен. Ръкавичката съглежда, да подуши се навежда, но усеща я, че шава и запитва той тогава:             

— Чия уплашена душица крий се в тая ръкавица? 

 — Тук на топло си почива мишка мъничка гризлива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски, още нашата кумица, златокожата лисица. ами ваша милост кой е и защо ни безпокои?       

— Аз съм Вълчо от Балкана, гост желая да ви стана…                                 

— Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина!

                                    

Подир малко всички сещат цяла земя разлюляна — иде рошава Мецана, в ръкавицата надникна и юнашки се провикна:

— Чия уплашена душица крий се в тая ръкавица?

— Тук на топло си почива мишка мъничка гризлива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски, още нашата кумица, златокожата лисица, Кумчо-вълчо от балкана, гост на нашата покана. Ами ваша милост кой е и за що ни безпокои?

— Аз съм рошава Мецана, гост желая да ви стана.

— Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина!

Събрали се те другарски, разположили се царски и ръкавичката на друма и отворили си дума…